Всеки си имаше някакъв проблем – на едни не им стигаше пенсията, на други им бяха отказали финансиране по САПАРД, трети искаха да представят исканията си пред Президента (и кого ли още не), а четвърти… е, на тях явно свободното време им идваше в повече.

- – -

На митинг не върви без трибагреник и портретите на Ботев и Левски.

Сплотена дружинка освирква депутатката Стела Банкова.

Странно, но този в центъра не ми прилича на пенсионер. Истината е, че този образ често може да бъде забелязан на всевъзможни протести, на които присъстват симпатизанти на Волен Сидеров (едвам се сдържам да не използвам една игра на думи с участието на един страдащ от паркинсон мустакатко и няколко милиона евреи).

Демагогът в действие

Демагогът в действие 2

Поглед, вперен към бъдещето (или миналото)

„Ето ти тука нек’ви листчета.“

Бившата атакистка и единственият депутат от предишния праламент, който гласува против членстото в ЕС, Стела Банкова бе затрупана от присъстващите с всевъзможни петиции, предложения и телефонни номера, написани на позмачкани и нескоппосано скъсани през средата листа с размер А4. Почти съм сигурен, че мернах и една сметка за парно. Или май беше рецепта за туршия;)

3 в 1

Послание, национализъм и реклама.

Два от най-ярките спомени от ранното ми детство са пастата за зъби „Мечо“, която дори ставаше за ядене, и шампоанът „Кря-кря“ с онова хиперактивно и подскачащото от кеф жълто патенце.

За жалост, паста с марката „Мечо“ си остана един от безвъзвратно загубените продукти от сладкото „соцдетство“, също както и шоколадите „Кума Лиса“ и оризовите ядки.

За сметка на това днес, докато преглеждах новият брой на „Регал“ (за който не е чувал – това е списание за бързооборотни стоки), попаднах на реклама на продукти на компанията „Ален мак“, която явно е решила да съживи един позабравен спомен.

Към стандартния детски шампоан са добавени още няколко продукта – козметично мляко, защитен крем, подхранващ крем и (леле мале) паста за зъби.

„It’s such a quiet thing… to fall. But a far more terrible to admit it.“ Тази фраза на Крея се е загнездила в съзнанието ми през последните няколко месеца, изминали след като изиграх Star Wars Knights Of The Old Republic: The Sith Lords. Другото което ме гложди от тогава е дали играта ще има продължение. И дали то ще е на нивото на двата си предшественика.

Отговор на последният въпрос скоро може и да не получа, но вчера стана ясно, че Lucas Arts няма да остави KOTOR серията на „тъмната страна“, а и за напред ще разчита на успешния франчайз.

Лошата новина обаче е, че нова игра едва ли ще се появи на пазара по-рано от 2008 г., защото от компанията са решили, че два Star Wars продукта за календарна година са предостатъчно.

За догодина са планирани add-on за Star Wars Galaxies и нещо наречено Star Wars 07, за което се предполага, че трябва да е предистория на The Phantom Manace с участието на куп неизвестни актьори. Действието в него, според слуховете, се развива на планетата Кашък (за тези, които не знаят, това е домът на Чубака) и се върти около някаква битка между укитата и неизвестно кого.

Днес окончателно стана ясно, че полоният, с който е бил отровен* бившият руски шпионин Александър Литвиненко, е дошъл с полет от Москва. От Русия обаче отричат възможността човек да се сдобие с радиоактивния елемент в страната, защото в руските реактори се произвеждало само по 8 грама месечно. Освен това те не били за продан.

В същото време американска компания продава по интернет за шейсетина долара кутийка, в която се предполага, че има някакво количество полоний. То обаче било толкова малко, че не се виждало с невъоръжено око.

На мен обаче ми е интересно какъв точно би бил интересът на Кремъл да ликвидира Литвиненко толкова дълго време след като той е избягал от Москва. Все пак, едва ли вече е останало нещо, което той да не е изпял на британските власти.

*Технически погледнато полоният не предизвиква натравяне. Действието му се изразява с това, че той се натрупва в организма (има го във всеки човек, в най-големи количества при пушачите) и най-вече в белите дробове, където оформя т. нар. радиоактивни горещи точки, излъчващи алфа-радиацията, отговорна за раковите заболявания. На практика Литвиненко е получил „свръхдоза“ полоний, която се е оказала смъртоносна за организма му.

Пиша това минути след като Левски се измъчи срещу Черноморец в мач за купата. Шампионите цели 111 минути подритваха топката срещу бурзгазкия отбор, докато накрая младокът Домовчийски отговори отрицателно на въпроса „ще гледат ли феновете дузпи“.

Истината е, че Валери отдавна е научил каквото може да се научи за футбола в България и вече му е време да отиде в някой по-класен отбор. За интерес от еврограндовете към него се чува редовно, но явно големите финансови претенции на един български адвокат с офис на Алабин (точно до един от ресторантите на Макдоналдс) не позволяват това талантливо момче да осъществи потенциала си.